1. ВЪВЕДЕНИЕ
Водната токсикология е област от науката за околната среда, която изучава въздействието на химическите замърсители върху водните организми – биокомплекс с голям брой видове на различни нива на биологична организация, включително риби, безгръбначни и водорасли. Традиционните токсикологични изследвания на водните организми често се фокусират върху намирането на остри летални концентрации и хронични, сублетални и неостри въздействия на замърсителите върху поведението, физиологията, хистологията и екологията на водните организми с мултидисциплинарен подход. С бързия напредък на геномните технологии обаче се наблюдава преход към разбиране на начина, по който замърсителите влияят на организмите на генетично и молекулярно ниво.
През последните десетилетия областта на токсикологията на водните организми претърпя значителна трансформация с появата на омикс технологиите, като геномика, транскриптомика, протеомика и метаболомика, които предлагат цялостен и високопроизводителен подход за изучаване на сложните взаимодействия между водните организми и тяхната среда. В рамките на развитието на методите на молекулярната биология „омикс“ подходи бележат бум в световен мащаб от началото на 90-те години на миналия век. Омиката се отнася до област на изследване в биологията, която има за цел цялостен анализ на биологичните системи чрез изследване на различни молекули или компоненти в рамките на даден организъм или екосистема. Молекулярните техники се използват интензивно при бозайниците, особено при хората, но използването им във водната токсикология е съвсем отскоро и ще ни осигури по-ясно разбиране на молекулярните механизми, които са в основата на въздействието на замърсителите на околната среда върху водните организми.
Научете: Какво е водна токсикология (video)
Научете: Токсикология на водата и оценка на риска (video)
Научете: Токсикологични тестове при морски животни (video)
Телминът екотоксикогеномика описва проучванията, анализиращи адаптивния отговор към токсична експозиция на транскриптомно, протеомно и метаболомно ниво. Във водната токсикология омикс подходи придобиват все по-голямо значение за разбирането на сложните взаимодействия между водните организми и тяхната среда с въздействието на замърсителите върху водните организми и екосистемите. Употребата на биомаркери („Биохимична, клетъчна, физиологична или поведенческа промяна, която може да бъде измерена в проби от тъкани или телесни течности или на ниво цели организми, която предоставя доказателства за излагане на и/или въздействие на един или повече химични замърсители (и/или радиация)„), т.е. ранните предупредителни индикатори за въздействието на замърсителите, винаги се предхождат от ранни реакции на ниво геном във високите йерархични нива. Йерархията на действията на токсичните вещества във водните системи е обобщена на Фиг. 9.1. Както се вижда от Фиг. 9.1, (1)
Фигура 9.1. Йерархия на действията на токсичните вещества (Източник: Nikinmaa, 2014)
Токсичните химикали първо въздействат върху индивидите/или техните геноми. Въздействието на токсичните вещества върху популацията може да се наблюдава и ако излагането на токсичното вещество пряко или косвено засяга възпроизводството или смъртността на индивидите; (2) Популациите оказват влияние върху екосистемата, поради взаимодействието между видовете; (3) Геномите на индивидите се повлияват от токсикологично значение чрез функционалните реакции на организмите. Следователно токсикантите засягат биологично индивидите на някои видове, което прави функционалните реакции на индивидите първични в йерархията на ефектите на токсикантите.
Целта на този модул е да се представи преглед на най-новите проучвания на случаи от водната токсикология с използване на in vitro методи с омикс подход, като се наблегне на екотоксикологичните ефекти върху промените в геномиката, транскриптомиката, протеомиката и метаболомиката (Фиг. 9.2).
Фигура 9.2. Омикс технологии във водната токсикология
(Източник:Kayode-Edwards et al. 2024)
2. КОНСТАТАЦИИ
2.1. Геномика във водната токсикология
Геномиката в токсикологията на водните организми позволява на изследователите да изследват молекулярните механизми, които са в основата на токсичните реакции, като по този начин предлага по-дълбоко и цялостно разбиране за това как замърсителите влияят на водните екосистеми. Геномиката предоставя ценни сведения за това как замърсителите влияят върху генната експресия, мутациите и геномната цялост във водните организми и може да се използва за определяне на това кои гени в целия геном на даден организъм участват в неговата продължителност на живот. С развитието на технологиите са изследвани генетичните кодове на много водни организми. Първоначално за най-добри геномни модели се смятат фугу (Takifugu rubripes) и рибата пуфър (Tetraodon nigroviridis) поради компактния размер на генома им в сравнение с човешкия геном, последвани от завършването на секвенирането на генома на трипръстия стик (Gasterosteus aculeatus) и рибата зебра (Danio rerio). Последните проучвания на геномиката в областта на водната токсикология са разгледани в Таблица 9.1.
Таблица 9.1. Съвременни проучвания на геномиката в областта на водната токсикология
| Водни организми | Токсично вещество | Резултати | Повече информация от препратки |
| Danio rerio | Кадмий | При излагане на кадмий настъпва метилиране на ДНК и епигенетични промени в чувствителните към естроген гени. | Pierron et al. 2023 |
| Danio rerio | Антимон | Увеличен брой несинонимни единични нуклеотидни полиморфизми (SNP) в кодиращите генни области. | Yao et al. 2023 |
| Danio rerio | Дибутил фталат | Повишен оксидативен стрес, дължащ се на излагане на химични вещества, наруша-ващи митохондриалните функции. | Fan et al. 2024 |
| Mytilus galloprovincialis
|
Микрочастици от полиетилен терефталат | При мидите, изложени на микропластмаса, се наблюдава повишено метилиране на ДНК и повишена експресия на гени на toll-подобни рецептори. | Park et al. 2024 |
Научете: Геномика във водната токсикология
Научете: Функционална геномика във водната токсикология
Научете: геномни подходи към изучаване на естествените рибни популации в замърсени хабитати
Научете: Fнаучни изследвания на рибната физиология и геномика (видео)
2.2. Транскриптомика във водната токсикология
Транскриптомиката се фокусира върху изучаването на целия транскриптом на даден организъм, включително всички РНК молекули, транскрибирани от генома му. Методите, използвани в транскриптомния анализ, включват количествена полимеразно-верижна реакция в реално време (RT-PCR) и анализ на микрочипове, а изследванията започват още в началото на 90-те години на миналия век. Възможно е да се намали броят на опитите с животни и да се ускори скринингът на химикали, като се използва транскриптомика за характеризиране, категоризиране и прогнозиране на токсичността на химикалите in vitro. Транскриптомните отговори, получени от организми, взети от естествени местообитания, или от организми в контролирани експерименти в лабораторна среда, са отговорите на клетките и следователно на организма към тези стресови фактори. Когато се комбинират с други биоиндикатори, транскриптомните изследвания позволяват също така идентифицирането на молекулярни биомаркери, които могат да се използват за ефективен мониторинг на химическата експозиция при водните организми. С разработването на широкомащабни и високопроизводителни методи транскриптомните анализи могат да отразяват физиологичните промени в организмите на молекулярно ниво. Последните транскриптомни проучвания на случаи от водната токсикология са разгледани в Таблица 9.2.
Таблица 9.2. Съвременни изследвания на транскриптомиката в областта на водната токсикология
| Водни организми | Токсично вещество | Резултати | Повече информация от препратки |
| Cyprinus carpio | Сребърни наночастици (AgNPs) | Нивата на транскриптомите и метаболомите в хрилете на рибите след 24-часова експозиция на AgNPs. | Xiang et al. 2021
|
| Mytilus edulis
|
Хипоксичен стрес | Промени в транскриптомите, отговорни за активността на органелите, се наблюдават в ранните етапи на хипоксичните условия. | Hall et al. 2023 |
| Mytilus galloprovincialis
|
Декабромодифенил етан | Гените, свързани с хомеостазата на холестерола, са променени при женски и мъжки индивиди под въздействието на веществото. Освен това се наблюдават ефекти върху репродуктивните гени. | Wang et al. 2023 |
| Sander vitreus | Хипоксичен стрес | Доказано е, че хипоксичните условия са свързани с транскриптоми, свързани с катаболизма на протеините, репарацията на ДНК, молекулярните шаперони и йонната регулация. | Jeffrey et al. 2023 |
| Platax teira | Топлинен стрес | Идентифицирани са диференциално експресирани гени, свързани с клетъчното делене и метаболизма на рибите, подложени на топлинен стрес. | Liu et al. 2023 |
| Mytilus trossulus
|
Норфлуоксетин | При жените се стимулира синтеза и преноса на серотонин, което ускорява образуването на гамети. При мъжете нивата на серотонин намаляват, което забавя съзряването на сперматозоидите. Така транскриптомните анализи разкриват, че веществото има ефект върху гаметогенезата. | Goździk et al. 2024 |
Научете: Транскриптомни отговори на рибите в екологичната токсикология
2.3. Протеомика във водната токсикология
Протеомните подходи, които позволяват изследването на посттранскрипционните процеси, могат да осигурят ценна информация за вредните механизми на ксенобиотиците и да подпомогнат откриването на биомаркери. Резултатите от протеомните изследвания с три основни технологии – електрофореза, хроматография и масспектрометрия, се интерпретират чрез биоинформатични подходи. Терминът „екотоксикопротеомика“ е област на изследване, развита през последните десетилетия, като мощен инструмент за анализ на предварително определени протеини в различни проби. Протеомиката във водната токсикология се фокусира върху разбирането на това как излагането на токсични вещества, като тежки метали, пестициди, химикали, нарушаващи ендокринната система (EDC), и фармацевтични продукти, влияе върху протеома – целия набор от протеини, експресирани от даден организъм в даден момент. Последните проучвания на протеомни казуси в областта на водната токсикология са разгледани в Таблица 9.3.
Научете: Протеомика на рибни модели в токсикологията на околната среда
Научете: Преглед на последните протеомични приложения във водната токсикология
Научете: Оценка на методите за вземане на проби от рибна слуз за протеомни анализи (видео)
Таблица 9.3. Съвременни проучвания на протеомиката в областта на водната токсикология
| Водни организми | Токсично вещество | Резултати | Повече информация от препратки |
| Chlorella sp. | Алфа-циперметрин | Идентифицирани са 53 белтъка, които показват диференцирано натрупване при експозиция на веществото във важни клетъчни метаболитни събития, като фотосинтеза, въглехидратен метаболизъм, клетъчно делене и липиден метаболизъм. | Chanu et al. 2023 |
| Danio rerio
(embryo) |
Бензил бензоат | Установено е, че 83 диференциално експресирани белтъка участват в различни биологични активности, включително транслация, биосинтеза на амиди, липиден транспорт, отговор на стрес и цитоскелетна активност. | Kwon et al. 2023 |
| Alosa pseudoharengus,
Myoxocephalus thompsonii, Salvelinus namaycush |
Пер- и поли-флуороалкилни вещества (PFAS) | Установено е, че експозицията на PFOS показва сходни серумни протеини и при трите вида риби. Албумин се наблюдава само при Salvelinus namaycush. Установено е, че аполипопротеините са основният серумен протеин при другите два вида. | Point et al. 2023 |
| Danio rerio
(embryo) |
Мед | Предизвиква по-висока диференциация на протеомите в ембрионите на рибите. Освен окислителен стрес, предизвиква диференцирана експресия на протеини от клетъчните дихателни процеси и невротрансмисията, аминокисе-лините пролин, глицин и аланин. | Green et al. 2024 |
| Danio rerio
|
Глифозат и неговите метаболити аминометилфосфонова киселина | Промените в протеомите са наблюдавани при събитията, свързани с клетъчното дишане, реакциите на въглехидратния и липидния метаболизъм към експозицията на веществата. | Morozov & Yurchenko 2024 |
2.4. Метаболомика във водната токсикология
Метаболомният анализ може да даде представа за метаболитните пътища, нарушени от експозицията на замърсители, да идентифицира метаболитни биомаркери за експозиция или ефект и да даде по-добра представа за физиологичните реакции на организмите към замърсителите (Фиг. 9.3).
Метаболомиката, цялостният анализ на метаболитите в биологичните системи, се превърна в критичен инструмент на токсикологията, особено във водната токсикология, за разбиране на молекулярните ефекти на замърсителите на околната среда върху водните организми. За разлика от други омикс технологии тя е метод, близък до клетъчния фенотип. Тъй като позволява едновременното профилиране на метаболома („ендогенни метаболити, чиито нива са променени вследствие на външен стресор“) и ксенометаболома („химични ксенобиотици и техните метаболити, натрупани в организъм, изложен на замърсители на околната среда“), екологичната (ксено)метаболомика предлага значително предимство пред други подходи за оценка на експозицията на водни организми на замърсени води. Екологичната (ксено)метаболомика едва наскоро започна да се използва в полеви изследвания, въпреки че този метод е широко изследван в лабораторни експерименти за експозиция. В таблица 9.4 са разгледани съвременни примери от метаболомиката в областта на водната токсикология.
Фигура 9.3. Схемата на различните асоциации от данни, които свързват експозициите, подчертава използването на метаболомиката за изучаване на молекулярните реакции при експозиция на химически замърсители. (Източник: Bedia 2022)
Таблица 9.4. Последните метаболомични проучвания на случаи от водната токсикология
| Водни организми | Токсично вещество | Резултати | Повече информация от препратки |
| Daphnia magna | Феноксикарб | Метаболитите, които се появяват по време на репродуктивния цикъл, се променят. | Jeong and Simpson, 2020 |
| Danio rerio | Бисфенол А | Концентрациите на липидните деривати (триглицериди, диглице-риди, фосфатидилхолин и фосфатидилинозитол) се увеличават. | Martinez et al. 2020 |
| Danio rerio | Микропластмаси от полистирол | Установено е, че експозицията на вещества оказва влияние върху липидния метаболизъм. | Dimitriadi et al. 2021 |
| Danio rerio | Топлинен стрес
Полистиролни микропластмаси |
Установено е, че експозицията на вещества оказва влияние върху метаболизма на липидите, включително арахидоновата, олеино-вата и стеаридоновата киселина. | Sulukan et al. 2022 |
| Danio rerio (embryos) | 6-пропил-2-тиоурацил (PTU) | Метаболомът предоставя доказателства за предизвикване на токсичност за развитието. PTU намалява нивата на метионин, увеличава нивата на тирозин, пипеколова киселина и лизофосфатидилхолин. | Wilhelmi et al. 2023
|
| Daphnia magna | Ti3C2Tx | Предизвиква значителни промени в 265 и 191 диференциални метаболита, които са вещества, участващи в метаболизма на липидите и аминокиселините | Xiang et al. 2024 |
Научете: (Ксено)метаболомика за оценка на водни организми
Научете: Метаболомични ефекти на лекия топлинен стрес върху плазмата на дъговата пъстърва (видео)
3. АЛТЕРНАТИВИ
При проучванията за токсичност за водни организми са проведени традиционни тестове за токсичност (in vivo модели за токсичност при морски организми.). През последните години бяха разработени алтернативни модели благодарение на развитието на in vitro техники и компютърни модели на системи.
Методите на основата на клетъчни култури могат да бъдат полезни за оценка на токсичните ефекти на токсиканти, като осигуряват високопроизводителен скрининг едновременно на различни химикали. Тези начини могат да предотвратят етични проблеми, да намалят разходите и да получат по-бързи резултати за кратко време. Например анализите на замърсители могат да се извършват с клетъчни култури, разработени от рибни организми. Тези модели, както и геномиката, протеомиката и метаболомиката, могат да предефинират водната токсикология, като предоставят задълбочен поглед върху биологичните реакции на видовете към замърсителите. По този начин тези методи позволяват идентифицирането на нови биомаркери и пътища, повлияни от токсични вещества
In silico моделите и машинното учене през последните десетилетия се превърнаха в изключително важни инструменти за подобряване на прогнозните токсикологични резултати, без да се разчита на живи организми. Подходът in silico може да оцени токсичността въз основа на химичната структура и известните биологични взаимодействия, като намали необходимостта от обширни изпитвания върху животни. В допълнение, моделите за количествена връзка между структура и активност (QSAR) и многозадачни алгоритми за машинно учене могат да съпоставят химичната структура с биологичната активност, което дава възможност за оценка на риска въз основа на съществуващите данни.
4. РЕШЕНИЯ
4.1. Интегрирани омикс технологии
Интегрирането на омикс технологиите подобрява разбирането на сложните и неблагоприятни реакции на токсичните ефекти, като позволява по-цялостен поглед върху реакциите на организма към замърсителите. Данните от различни омикс технологии се използват за цялостен анализ на сложни биологични взаимодействия. Целите на проучванията на токсичността са да се предотвратят или управляват неблагоприятните ефекти върху здравето на организма чрез цялостно изучаване на основните механизми, особено при токсичността, предизвикана от ксенобиотици. Интегрирането на омикс технологиите в околната среда е обобщено на Фиг. 9.4.
Фигура 9.4. Интегриране на омикс технологии в околната среда (Източник: Colli-Dula et al. 2022)
4.2. Ограничения и предизвикателства пред омиката във водната токсикология
Въпреки че омикс техниките се използват ефективно за оценка на въздействието на токсиканти върху водните организми, все още са необходими подобрения за практическото им прилагане в регулаторните програми и програмите за мониторинг. Основните ограничения и предизвикателства пред омиката в токсикологията на водните организми са следните:
- Естествена пизменчивост (биологични и екологични вариации)
- Тълкуване на данните
- Ограничена наличност на референтни бази данни за немоделни водни видове
- Сложност на данните и трудности при разбирането на взаимодействието между различните биологични пътища и токсичните ефекти
- Липса на стандартизация и валидиране на омикс технологиите
- Оценка на сложните смеси от замърсители във водната среда.
5. ПРЕПОРЪКИ (ЗАКЛЮЧЕНИЯ)
Омикс технологиите имат много приложения във водната токсикология, като например идентифициране на биомаркери за мониторинг на околната среда, разбиране на специфичните реакции на видовете към замърсителите и анализ на ефектите на сложни смеси от замърсители. Тези технологии са полезни за генериране на механистичен поглед към биологичните реакции, свързани със здравето на водните животни и излагането им на стресови фактори на околната среда, както и за мерки за опазване на застрашени водни видове.
Интегрирането на омикс данни с други данни за околната среда, като например параметри за качеството на водата и екологични оценки, ще подобри способността ни да предвиждаме и смекчаваме въздействието на замърсителите върху водните екосистеми.
Напредъкът в областта на омиката има важни последици за практиката по оценка на риска и вземането на регулаторни решения. Напредъкът в технологиите за секвениране и биоинформатичните инструменти прави омикс анализите по-достъпни и икономически ефективни.
За бъдещото интегриране на омикс данните в оценката и управлението на риска ще са необходими добре дефинирани стандартни протоколи, които включват контрол на качеството и тестване на валидността.
6. ЛИТЕРАТУРА
Ahmad, S.F., Jehangir, M., Srikulnath, K. et al. (2022). Fish genomics and its impact on fundamental and applied research of vertebrate biology. Rev Fish Biol Fisheries 32, 357–385 https://doi.org/10.1007/s11160-021-09691-7
Aparicio, S., Morrison, A., Gould, A. et al. (1995) Detecting conserved regulatory elements with the model genome of the Japanese puffer fish, Fugu rubripes. Proc Natl Acad Sci USA 92:1684–1688. https://doi.org/10.1073/pnas.92.5.1684
Baxendale, S., Abdulla, S., Elgar, G. et al. (1995) Comparative sequence analysis of the human and pufferfish Huntington’s disease genes. Nat Genet 10:67–76. https://doi.org/10.1038/ng0595-67
Bedia, C. (2022). Metabolomics in environmental toxicology: Applications and challenges. Trends in Environmental Analytical Chemistry, 34, e00161.
Calabrese V., Salvador, A., Clément, Y., Brunet, T.A., Espeyte, A., Chaumot, A., Geffard O., Degli-Esposti, D., Ayciriex S. (2023) Challenges and perspectives in MS-based omics approaches for ecotoxicology studies: An insight on Gammarids sentinel amphipods. Frontiers in Analytical Science. (3) DOI=10.3389/frans.2023.1118494. ISSN=2673-9283
Collí-Dulá, C.R., & Ruiz-Hernández, I. M. (2022). Applications of Omics Approaches to Decipher the Impact of Contaminants in Dolphins. IntechOpen. doi: 10.5772/intechopen.102424
Depledge, M.H., Fossi, M.C. (1994) The role of biomarkers in environmental assessment (2). Invertebrates. Ecotoxicology 3, 161–172 (1994). https://doi.org/10.1007/BF00117.
Gajahin Gamage, N.T., Miyashita R., Takahashi K., Asakawa S., Senevirathna J.D.M. (2022) Proteomic Applications in Aquatic Environment Studies. Proteomes. 1;10(3):32. doi: 10.3390/proteomes10030032. PMID: 36136310; PMCID: PMC9505238.
Gil-Solsona, R., Álvarez-Muñoz, D., Serra-Compte, A., Rodríguez-Mozaz S., (2021) (Xeno)metabolomics for the evaluation of aquatic organism’s exposure to field contaminated water, Trends in Environmental Analytical Chemistry. (31) e00132, ISSN 2214-1588, https://doi.org/10.1016/j.teac.2021.e00132.
Jeffrey, J.D., Thorstensen, M. J., Enders, E.C., Treberg, J. R., & Jeffries, K. M. (2023). Using transcriptomics to examine the physiological status of wild-caught walleye (Sander vitreus). FACETS, 8: 1-15
John Martin, J. J., Song, Y., Hou, M., Zhou, L., Liu, X., Li, X., Fu, D., Li, Q., Cao, H., & Li, R. (2024). Multi-Omics Approaches in Oil Palm Research: A Comprehensive Review of Metabolomics, Proteomics, and Transcriptomics Based on Low-Temperature Stress. International Journal of Molecular Sciences, 25(14),7695.
Joseph, P. (2017). Transcriptomics in toxicology. Food and Chemical Toxicology, 109, 650-662.
Howe, K., Clark, M.D., Torroja, C.F. et al (2013) The zebrafish reference genome sequence and its relationship to the human genome. Nature 496:498–503. https://doi.org/10.1038/nature12111
Hutton, S.J. and Brander, S.M. (2023). Epigenetics in Aquatic Toxicology. In Epigenetics in Aquaculture (eds F. Piferrer and H.-P. Wang). https://doi.org/10.1002/9781119821946.ch14
Kayode-Edwards, I.I., Isibor, P.O., Akinduti, P.A. (2024). Omics Technologies in Aquatic and Marine Toxicology. In: Isibor, P.O. (eds) Arctic Marine Ecotoxicology. Springer, Cham. https://doi.org/10.1007/978-3-031-73584-4_24
McKinnon, J.S., Rundle, H.D. (2002). Speciation in nature: The threespine stickleback model systems. Trends Ecol Evol 17:480–488. https://doi.org/10.1016/S0169-5347(02)02579-X
Nikinmaa, M. (2014). Chapter 7 – Chemical Uptake by Organisms, Editor(s): Mikko Nikinmaa, An Introduction to Aquatic Toxicology, Academic Press, Pages 73-80, ISBN 9780124115743, https://doi.org/10.1016/B978-0-12-411574-3.00007-4
Olesti, E., González-Ruiz, V., Wilks, M. F., Boccard, J., & Rudaz, S. (2021). Approaches in metabolomics for regulatory toxicology applications. Analyst, 146(6), 1820-1834.
Peichel, C.L. (2005). Fishing for the secrets of vertebrate evolution in three spine sticklebacks. Dev Dyn 234:815–823. https://doi.org/10.1002/dvdy.20564
Solanke, A.U. & Kanika, K.T. (2015). Genomics: An Integrative Approach for Molecular Biology. In book: Biotechnology— Progress and Prospects. Editors: S M Paul Khurana, Singh M Publisher: Studium press.
Son, A., Park, J., Kim, W., Yoon, Y., Lee, S., Ji, J., & Kim, H. (2024). Recent Advances in Omics, Computational Models, and Advanced Screening Methods for Drug Safety and Efficacy. Toxics, 12(11), 822. https://doi.org/10.3390/toxics12110822
Sun-Hwa, N., Sang A. K., Tae-Yang, L., Youn-Joo, A. (2023). Understanding hazardous concentrations of microplastics in fresh water using non-traditional toxicity data, Journal of Hazardous Materials, Volume 445, 130532, ISSN 0304-3894, https://doi.org/10.1016/j.jhazmat.2022.130532
Tickle, C., Cole, N.J. (2004). Morphological diversity: Taking the spine out of three-spine stickleback. Curr Biol 14:R422–R4 Peichel CL (2005). Fishing for the secrets of vertebrate evolution in threespine sticklebacks. Dev Dyn 234:815–823. https://doi.org/10.1002/dvdy.20564
Van der Oost, R., Beyer, J., Vermeulen, N.P. (2003) Fish bioaccumulation and biomarkers in environmental risk assessment: a review. Environ Toxicol Pharmacol. Feb;13(2):57-149. doi: 10.1016/s1382-6689(02)00126-6. PMID: 21782649.
Wang, F., Zhang, Q., Cui, J., Bao, B,. Deng, X., Liu, L, Guo, M. (2023). Polystyrene microplastics induce endoplasmic reticulum stress, apoptosis and inflammation by disrupting the gut microbiota in carp intestines Environ. Pollut., 323. Article 121233, 10.1016/j.envpol.2023.121233
