Module 1 BG

Секвенирането от следващо поколение (NGS) е технология за масово паралелно секвениране, която предлага висока скорост и мащабируемост на процеса на секвениране, заедно с дълбоко секвениране на целевите области на ДНК и висока прецизност на резултатите.

еДНК се използва като инструмент за откриване на целеви видове и оценка на биоразнообразието в екосистемите.

Геномиката е биологична наука, която анализира взаимодействието на гените като обекти на биологична информация на ниво вид, популация и екосистема.

Функционалната геномика е:

Метабаркодирането на еДНК включва вземане на проби от околната среда, извличане на РНК, амплифицирането ? чрез PCR с общи или универсални праймери и секвениране на амплификационния продукт чрез NGS за генериране на огромно количество необработени секвенционни данни.

ДНК на околната среда (еДНК) е:

Различните клонове на геномиката могат да бъдат класифицирани като:

Сравнително бързото разпръскване и ниската концентрация на водната еДНК улесняват традиционните методи за оценка на микробните видове във водни проби.

Кое от изброените НЕ Е стъпка от протокола, при която се допускат грешки:

Микрочиповата генетика включва генетични подходи, които се допълват взаимно: директен и обратен.

Геномиката на околната среда интегрира данни за околната среда и метаданни, натрупани на различни нива на организация на организмите.

Постиженията на подхода за изследване на еДНК в древни екосистеми допринасят за описване на миналото биоразнообразие и хвърлят светлина върху историята на еволюцията на макроорганизмите.

Откриването и изучаването на еДНК на макроорганизми е от съществено значение за целите на опазването на биологичното разнообразие.

Веднъж извлечена от проба, еДНК не е стабилна, ако се запази чрез замразяване.

Протоколите за еДНК включват следните ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ процедури: